11 jun 2016, 20:03

Сърцата ни

  Poesía
802 0 14

Сърцата ни

 

Запокитила сърцето

в твоите зеници със замах,

то пееше, доклето

се люлееше като в хамак.

 

А твоето - в уше

му шепне приказка красива,

то имаше дори ръце -

от длани Oбич моето отпива.

 

Сърцата в люлката са две,

зареяни в звездите и Луната.

Докоснало люшкалото Небе -

завърна ги в Мъжа, в Жената.

 

Погубена лежах -

покорна на страстта ти.

Натежало плодна бях -

раждах Нас и Любовта ти.

 

Рене

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...