Сърцата ни
Запокитила сърцето
в твоите зеници със замах,
то пееше, доклето
се люлееше като в хамак.
А твоето - в уше
му шепне приказка красива,
то имаше дори ръце -
от длани Oбич моето отпива.
Сърцата в люлката са две,
зареяни в звездите и Луната.
Докоснало люшкалото Небе -
завърна ги в Мъжа, в Жената.
Погубена лежах -
покорна на страстта ти.
Натежало плодна бях -
раждах Нас и Любовта ти.
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
