Jun 11, 2016, 8:03 PM

Сърцата ни

  Poetry
800 0 14

Сърцата ни

 

Запокитила сърцето

в твоите зеници със замах,

то пееше, доклето

се люлееше като в хамак.

 

А твоето - в уше

му шепне приказка красива,

то имаше дори ръце -

от длани Oбич моето отпива.

 

Сърцата в люлката са две,

зареяни в звездите и Луната.

Докоснало люшкалото Небе -

завърна ги в Мъжа, в Жената.

 

Погубена лежах -

покорна на страстта ти.

Натежало плодна бях -

раждах Нас и Любовта ти.

 

Рене

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...