11.06.2016 г., 20:03

Сърцата ни

801 0 14

Сърцата ни

 

Запокитила сърцето

в твоите зеници със замах,

то пееше, доклето

се люлееше като в хамак.

 

А твоето - в уше

му шепне приказка красива,

то имаше дори ръце -

от длани Oбич моето отпива.

 

Сърцата в люлката са две,

зареяни в звездите и Луната.

Докоснало люшкалото Небе -

завърна ги в Мъжа, в Жената.

 

Погубена лежах -

покорна на страстта ти.

Натежало плодна бях -

раждах Нас и Любовта ти.

 

Рене

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...