Сърцата ни
Сърцата ни
Запокитила сърцето
в твоите зеници със замах,
то пееше, доклето
се люлееше като в хамак.
А твоето - в уше
му шепне приказка красива,
то имаше дори ръце -
от длани Oбич моето отпива.
Сърцата в люлката са две,
зареяни в звездите и Луната.
Докоснало люшкалото Небе -
завърна ги в Мъжа, в Жената.
Погубена лежах -
покорна на страстта ти.
Натежало плодна бях -
раждах Нас и Любовта ти.
Рене
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
