Сърце

Poesía » Filosófica

744 0 2

Като повей на вятър си, галещ лицето ми.

Като тиха пътечка ме водиш наникъде.

Като няма скала, но със спомен за песен.

Като дъжд, който вече прелива в очите си.

Като цвете бодливо в забравено пасбище,

скрило в пазвите свои извечните истини...

Щом пораснеш и станеш пределно изящно,

слънчев огън и тебе докрай ще разнищи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря ти, Мисана, за този коментар. Харесвам това стихотворение, то ми е особено близко.

2015-05-29T00:25:05+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Това е стопроцентова поезия, Из! Красива и дълбока философска лирика.

Вторият куплет е сякаш поетичен припев на мисълта на Лао Дзъ от

трактата му ДаоДъДзин:

"Ако искаш да погубиш нещо, докарай го до процъфтяване!"

Лаконично, убедително и парадоксално! Точно това харесвам в поезията.

Летиш на височини, които албатросите не могат да достигнат.

Поздрав и най-висока оценка!

2015-05-29T00:07:49+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0