Сърце

Poesía » Filosófica

742 0 2

Като повей на вятър си, галещ лицето ми.

Като тиха пътечка ме водиш наникъде.

Като няма скала, но със спомен за песен.

Като дъжд, който вече прелива в очите си.

Като цвете бодливо в забравено пасбище,

скрило в пазвите свои извечните истини...

Щом пораснеш и станеш пределно изящно,

слънчев огън и тебе докрай ще разнищи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря ти, Мисана, за този коментар. Харесвам това стихотворение, то ми е особено близко.

2015-05-29T00:25:05+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Това е стопроцентова поезия, Из! Красива и дълбока философска лирика.

Вторият куплет е сякаш поетичен припев на мисълта на Лао Дзъ от

трактата му ДаоДъДзин:

"Ако искаш да погубиш нещо, докарай го до процъфтяване!"

Лаконично, убедително и парадоксално! Точно това харесвам в поезията.

Летиш на височини, които албатросите не могат да достигнат.

Поздрав и най-висока оценка!

2015-05-29T00:07:49+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0