Сърце

Poesía » Filosófica

736 0 2

Като повей на вятър си, галещ лицето ми.

Като тиха пътечка ме водиш наникъде.

Като няма скала, но със спомен за песен.

Като дъжд, който вече прелива в очите си.

Като цвете бодливо в забравено пасбище,

скрило в пазвите свои извечните истини...

Щом пораснеш и станеш пределно изящно,

слънчев огън и тебе докрай ще разнищи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря ти, Мисана, за този коментар. Харесвам това стихотворение, то ми е особено близко.

2015-05-29T00:25:05+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Това е стопроцентова поезия, Из! Красива и дълбока философска лирика.

Вторият куплет е сякаш поетичен припев на мисълта на Лао Дзъ от

трактата му ДаоДъДзин:

"Ако искаш да погубиш нещо, докарай го до процъфтяване!"

Лаконично, убедително и парадоксално! Точно това харесвам в поезията.

Летиш на височини, които албатросите не могат да достигнат.

Поздрав и най-висока оценка!

2015-05-29T00:07:49+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0