Сърце

Poesía » Filosófica

737 0 2

Като повей на вятър си, галещ лицето ми.

Като тиха пътечка ме водиш наникъде.

Като няма скала, но със спомен за песен.

Като дъжд, който вече прелива в очите си.

Като цвете бодливо в забравено пасбище,

скрило в пазвите свои извечните истини...

Щом пораснеш и станеш пределно изящно,

слънчев огън и тебе докрай ще разнищи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря ти, Мисана, за този коментар. Харесвам това стихотворение, то ми е особено близко.

2015-05-29T00:25:05+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Това е стопроцентова поезия, Из! Красива и дълбока философска лирика.

Вторият куплет е сякаш поетичен припев на мисълта на Лао Дзъ от

трактата му ДаоДъДзин:

"Ако искаш да погубиш нещо, докарай го до процъфтяване!"

Лаконично, убедително и парадоксално! Точно това харесвам в поезията.

Летиш на височини, които албатросите не могат да достигнат.

Поздрав и най-висока оценка!

2015-05-29T00:07:49+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0