Iszaard (Нели Дерали)
62 137
May 28, 2015, 11:59 PM

Сърце 

  Poetry » Phylosophy
531 0 2
Като повей на вятър си, галещ лицето ми.
Като тиха пътечка ме водиш наникъде.
Като няма скала, но със спомен за песен.
Като дъжд, който вече прелива в очите си.
Като цвете бодливо в забравено пасбище,
скрило в пазвите свои извечните истини...
Щом пораснеш и станеш пределно изящно,
слънчев огън и тебе докрай ще разнищи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Дерали All rights reserved.

Random works
: ??:??