Сърце

Поезия » Философска

733 0 2

Като повей на вятър си, галещ лицето ми.

Като тиха пътечка ме водиш наникъде.

Като няма скала, но със спомен за песен.

Като дъжд, който вече прелива в очите си.

Като цвете бодливо в забравено пасбище,

скрило в пазвите свои извечните истини...

Щом пораснеш и станеш пределно изящно,

слънчев огън и тебе докрай ще разнищи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря ти, Мисана, за този коментар. Харесвам това стихотворение, то ми е особено близко.

2015-05-29T00:25:05+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Това е стопроцентова поезия, Из! Красива и дълбока философска лирика.

Вторият куплет е сякаш поетичен припев на мисълта на Лао Дзъ от

трактата му ДаоДъДзин:

"Ако искаш да погубиш нещо, докарай го до процъфтяване!"

Лаконично, убедително и парадоксално! Точно това харесвам в поезията.

Летиш на височини, които албатросите не могат да достигнат.

Поздрав и най-висока оценка!

2015-05-29T00:07:49+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0