Iszaard (Нели Дерали)
62 137
28.05.2015 г., 23:59 ч.

Сърце 

  Поезия » Философска
427 0 2

Като повей на вятър си, галещ лицето ми.

Като тиха пътечка ме водиш наникъде.

Като няма скала, но със спомен за песен.

Като дъжд, който вече прелива в очите си.

 

Като цвете бодливо в забравено пасбище,

скрило в пазвите свои извечните истини...

Щом пораснеш и станеш пределно изящно,

слънчев огън и тебе докрай ще разнищи.

 

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Мисана, за този коментар. Харесвам това стихотворение, то ми е особено близко.
  • Това е стопроцентова поезия, Из! Красива и дълбока философска лирика.

    Вторият куплет е сякаш поетичен припев на мисълта на Лао Дзъ от

    трактата му ДаоДъДзин:

    "Ако искаш да погубиш нещо, докарай го до процъфтяване!"

    Лаконично, убедително и парадоксално! Точно това харесвам в поезията.

    Летиш на височини, които албатросите не могат да достигнат.

    Поздрав и най-висока оценка!
Предложения
: ??:??