28 мая 2015 г., 23:59

Сърце

743 0 2

Като повей на вятър си, галещ лицето ми.

Като тиха пътечка ме водиш наникъде.

Като няма скала, но със спомен за песен.

Като дъжд, който вече прелива в очите си.

 

Като цвете бодливо в забравено пасбище,

скрило в пазвите свои извечните истини...

Щом пораснеш и станеш пределно изящно,

слънчев огън и тебе докрай ще разнищи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Мисана, за този коментар. Харесвам това стихотворение, то ми е особено близко.
  • Това е стопроцентова поезия, Из! Красива и дълбока философска лирика.

    Вторият куплет е сякаш поетичен припев на мисълта на Лао Дзъ от

    трактата му ДаоДъДзин:

    "Ако искаш да погубиш нещо, докарай го до процъфтяване!"

    Лаконично, убедително и парадоксално! Точно това харесвам в поезията.

    Летиш на височини, които албатросите не могат да достигнат.

    Поздрав и най-висока оценка!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...