radenko (Радко Стоянов)
1 108

20 may 2010, 10:19

Сърце

Poesía » Otra

673 0 3

СЪРЦЕ

Сърцето ми стъпки преплита,

не бие във ритъм желан.

Задъхва се, даже залита

по пътя, с надежди постлан.

Надеждите мамят го вечно

с красиви, безоблачни дни,

а утрото все е далечно,

започват да падат слани.

Животът тече си тревожен,

безмилостен, див и суров,

и става почти невъзможен

без нежност, мечти и любов.

Сърцето без обич умира,

но кой ли го него разбира!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

radenko (Радко Стоянов)

Благодаря ви, Ивон, Белла, Плами, Ангел! Нека вашите сърца туптят, задъхани от радост, щастие, любов!

2010-05-22T13:29:23+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Страхотен стих - наистина от сърце!
Поздравления!

2010-05-21T15:22:34+03:00
plami-6 (Плами)

Проникновен стих, radenko! Поздрав!!!

2010-05-20T15:46:57+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0