СЪРЦЕ
Сърцето ми стъпки преплита,
не бие във ритъм желан.
Задъхва се, даже залита
по пътя, с надежди постлан.
Надеждите мамят го вечно
с красиви, безоблачни дни,
а утрото все е далечно,
започват да падат слани.
Животът тече си тревожен,
безмилостен, див и суров,
и става почти невъзможен
без нежност, мечти и любов.
Сърцето без обич умира,
но кой ли го него разбира!
© Радко Стоянов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
