Сърце
СЪРЦЕ
Сърцето ми стъпки преплита,
не бие във ритъм желан.
Задъхва се, даже залита
по пътя, с надежди постлан.
Надеждите мамят го вечно
с красиви, безоблачни дни,
а утрото все е далечно,
започват да падат слани.
Животът тече си тревожен,
безмилостен, див и суров,
и става почти невъзможен
без нежност, мечти и любов.
Сърцето без обич умира,
но кой ли го него разбира!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радко Стоянов Все права защищены
