28 jul 2011, 8:34

Сърце, душа и разум

812 0 1

СЪРЦЕ, ДУША И РАЗУМ

 

Дойде му мисъл в главата,

ала веднага отлетя –

не намери никого горката,

само мрак и пустота…

 

Долетя и муза в душата,

похлопа тихо в нощта,

но ù затръшнаха вратата

много грубо под носа…

 

Пристигна и човещината,

потърси своя замък,

но там между рамената

удари на скала и камък…

 

И седнал на празната синия,

отпъди влъхвите с ръката,

удави мъката си с ракия

и заоплаква си съдбата…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...