Сърце, душа и разум
СЪРЦЕ, ДУША И РАЗУМ
Дойде му мисъл в главата,
ала веднага отлетя –
не намери никого горката,
само мрак и пустота…
Долетя и муза в душата,
похлопа тихо в нощта,
но ù затръшнаха вратата
много грубо под носа…
Пристигна и човещината,
потърси своя замък,
но там между рамената
удари на скала и камък…
И седнал на празната синия,
отпъди влъхвите с ръката,
удави мъката си с ракия
и заоплаква си съдбата…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
