СЪРЦЕ, ДУША И РАЗУМ
Дойде му мисъл в главата,
ала веднага отлетя –
не намери никого горката,
само мрак и пустота…
Долетя и муза в душата,
похлопа тихо в нощта,
но ù затръшнаха вратата
много грубо под носа…
Пристигна и човещината,
потърси своя замък,
но там между рамената
удари на скала и камък…
И седнал на празната синия,
отпъди влъхвите с ръката,
удави мъката си с ракия
и заоплаква си съдбата…
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
