14 mar 2017, 12:20  

Сърце на части

2K 4 3

 

Сърцето му стои навън. 

Измръзнало ме гледа лошо.

Плачещо и хленчещо в студа.

Оплаква своята беда. 

Крещи. Без никакъв проблясък. 

~

"Върви си! Махай се!

Роден съм сам.

Не можеш да ме събереш..

Разбит съм с трясък.

Сам се хвърлих там.

Не искам да съм цял!"

~

И мушна пак главата си 

във пясък.

~

Опитах се

сърцето му да събера.

На части,

някъде разбито.

Отидох и потърсих го.

В онези тайните места,

където струваше му се 

студено и тихо.

~

Сърбах

отломки по света.

Изпълнени с живот. 

Говорещи.

Преливащи любов.

Горещи.

~

Показах му ги с радост.

Е, виждаш ли !? 

Ела! 

Гушни ме!

Дай да те погаля!

Искам да те събера!

А той захапа ми 

до кръв дланта,

държаща тези части. 

 

 

Париж,

25.02.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© D. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...