Сърце на части
Сърцето му стои навън.
Измръзнало ме гледа лошо.
Плачещо и хленчещо в студа.
Оплаква своята беда.
Крещи. Без никакъв проблясък.
~
"Върви си! Махай се!
Роден съм сам.
Не можеш да ме събереш..
Разбит съм с трясък.
Сам се хвърлих там.
Не искам да съм цял!"
~
И мушна пак главата си
във пясък.
~
Опитах се
сърцето му да събера.
На части,
някъде разбито.
Отидох и потърсих го.
В онези тайните места,
където струваше му се
студено и тихо.
~
Сърбах
отломки по света.
Изпълнени с живот.
Говорещи.
Преливащи любов.
Горещи.
~
Показах му ги с радост.
Е, виждаш ли !?
Ела!
Гушни ме!
Дай да те погаля!
Искам да те събера!
А той захапа ми
до кръв дланта,
държаща тези части.
Париж,
25.02.2017
© D. All rights reserved.
Благодаря ти, Стойчо! Хубав ден! Поздрави!
