Mar 14, 2017, 12:20 PM  

Сърце на части

  Poetry » Love
2K 4 3

 

Сърцето му стои навън. 

Измръзнало ме гледа лошо.

Плачещо и хленчещо в студа.

Оплаква своята беда. 

Крещи. Без никакъв проблясък. 

~

"Върви си! Махай се!

Роден съм сам.

Не можеш да ме събереш..

Разбит съм с трясък.

Сам се хвърлих там.

Не искам да съм цял!"

~

И мушна пак главата си 

във пясък.

~

Опитах се

сърцето му да събера.

На части,

някъде разбито.

Отидох и потърсих го.

В онези тайните места,

където струваше му се 

студено и тихо.

~

Сърбах

отломки по света.

Изпълнени с живот. 

Говорещи.

Преливащи любов.

Горещи.

~

Показах му ги с радост.

Е, виждаш ли !? 

Ела! 

Гушни ме!

Дай да те погаля!

Искам да те събера!

А той захапа ми 

до кръв дланта,

държаща тези части. 

 

 

Париж,

25.02.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© D. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....