14.03.2017 г., 12:20 ч.  

Сърце на части 

  Поезия » Любовна
1372 4 3

 

Сърцето му стои навън. 

Измръзнало ме гледа лошо.

Плачещо и хленчещо в студа.

Оплаква своята беда. 

Крещи. Без никакъв проблясък. 

~

"Върви си! Махай се!

Роден съм сам.

Не можеш да ме събереш..

Разбит съм с трясък.

Сам се хвърлих там.

Не искам да съм цял!"

~

И мушна пак главата си 

във пясък.

~

Опитах се

сърцето му да събера.

На части,

някъде разбито.

Отидох и потърсих го.

В онези тайните места,

където струваше му се 

студено и тихо.

~

Сърбах

отломки по света.

Изпълнени с живот. 

Говорещи.

Преливащи любов.

Горещи.

~

Показах му ги с радост.

Е, виждаш ли !? 

Ела! 

Гушни ме!

Дай да те погаля!

Искам да те събера!

А той захапа ми 

до кръв дланта,

държаща тези части. 

 

 

Париж,

25.02.2017

© D. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??