14 мар. 2017 г., 12:20  

Сърце на части

2K 4 3

 

Сърцето му стои навън. 

Измръзнало ме гледа лошо.

Плачещо и хленчещо в студа.

Оплаква своята беда. 

Крещи. Без никакъв проблясък. 

~

"Върви си! Махай се!

Роден съм сам.

Не можеш да ме събереш..

Разбит съм с трясък.

Сам се хвърлих там.

Не искам да съм цял!"

~

И мушна пак главата си 

във пясък.

~

Опитах се

сърцето му да събера.

На части,

някъде разбито.

Отидох и потърсих го.

В онези тайните места,

където струваше му се 

студено и тихо.

~

Сърбах

отломки по света.

Изпълнени с живот. 

Говорещи.

Преливащи любов.

Горещи.

~

Показах му ги с радост.

Е, виждаш ли !? 

Ела! 

Гушни ме!

Дай да те погаля!

Искам да те събера!

А той захапа ми 

до кръв дланта,

държаща тези части. 

 

 

Париж,

25.02.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© D. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...