9 jul 2020, 9:45

Сърце от лед

2K 1 2

Сред хора със сърца от огън,

родих се със сърце от лед.

Затова аз може би не мога

да намеря пресечната точка между техния и моя път

 

Когато приближах се до хората със огнени сърца,

разтопяваха те моя лед насъщен

и светлината, бликнала от техните лица,

ме заслепяваше и се извръщах.

 

Когато доближах се до хората с души от огън,

съдбата даваше ми знак,

че да съм с тях - не мога

и това повтаряше се - пак и пак...

 

Привикнах да съм все сама,

сама да плача, да се боря, да се смея,

сама във щастие или тъга,

че да съм с хората аз просто не умея.

 

Но съм въпреки това самотна и преследва ме умора

по моя тих и тайнствен път.

Затова така мечтая да намеря

още някой със сърце от лед.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ина,brinne,благодаря за коментарите!😀
  • Харесва ми- не само твоята различност в писането, но и с това как и си далеч от хората и им казваш толкова неща за себе си, може би е ефекта на приближаване с писането от първо лице, не знам, но ми харесва. Противоположностите се допълват и понякога това е най-успешния тандем.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...