9.07.2020 г., 9:45

Сърце от лед

1.9K 1 2

Сред хора със сърца от огън,

родих се със сърце от лед.

Затова аз може би не мога

да намеря пресечната точка между техния и моя път

 

Когато приближах се до хората със огнени сърца,

разтопяваха те моя лед насъщен

и светлината, бликнала от техните лица,

ме заслепяваше и се извръщах.

 

Когато доближах се до хората с души от огън,

съдбата даваше ми знак,

че да съм с тях - не мога

и това повтаряше се - пак и пак...

 

Привикнах да съм все сама,

сама да плача, да се боря, да се смея,

сама във щастие или тъга,

че да съм с хората аз просто не умея.

 

Но съм въпреки това самотна и преследва ме умора

по моя тих и тайнствен път.

Затова така мечтая да намеря

още някой със сърце от лед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ина,brinne,благодаря за коментарите!😀
  • Харесва ми- не само твоята различност в писането, но и с това как и си далеч от хората и им казваш толкова неща за себе си, може би е ефекта на приближаване с писането от първо лице, не знам, но ми харесва. Противоположностите се допълват и понякога това е най-успешния тандем.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...