Jul 9, 2020, 9:45 AM

Сърце от лед 

  Poetry » Phylosophy
1180 1 2

Сред хора със сърца от огън,

родих се със сърце от лед.

Затова аз може би не мога

да намеря пресечната точка между техния и моя път

 

Когато приближах се до хората със огнени сърца,

разтопяваха те моя лед насъщен

и светлината, бликнала от техните лица,

ме заслепяваше и се извръщах.

 

Когато доближах се до хората с души от огън,

съдбата даваше ми знак,

че да съм с тях - не мога

и това повтаряше се - пак и пак...

 

Привикнах да съм все сама,

сама да плача, да се боря, да се смея,

сама във щастие или тъга,

че да съм с хората аз просто не умея.

 

Но съм въпреки това самотна и преследва ме умора

по моя тих и тайнствен път.

Затова така мечтая да намеря

още някой със сърце от лед.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ина,brinne,благодаря за коментарите!😀
  • Харесва ми- не само твоята различност в писането, но и с това как и си далеч от хората и им казваш толкова неща за себе си, може би е ефекта на приближаване с писането от първо лице, не знам, но ми харесва. Противоположностите се допълват и понякога това е най-успешния тандем.
Random works
: ??:??