Сред хора със сърца от огън,
родих се със сърце от лед.
Затова аз може би не мога
да намеря пресечната точка между техния и моя път
Когато приближах се до хората със огнени сърца,
разтопяваха те моя лед насъщен
и светлината, бликнала от техните лица,
ме заслепяваше и се извръщах.
Когато доближах се до хората с души от огън,
съдбата даваше ми знак,
че да съм с тях - не мога
и това повтаряше се - пак и пак...
Привикнах да съм все сама,
сама да плача, да се боря, да се смея,
сама във щастие или тъга,
че да съм с хората аз просто не умея.
Но съм въпреки това самотна и преследва ме умора
по моя тих и тайнствен път.
Затова така мечтая да намеря
още някой със сърце от лед.