9 abr 2013, 21:33

Сърце в картонена кутийка

1.8K 0 3

... Не сме се обаче договаряли, 

при старите си вещи да слагаш сърцето ми... 

Забутах сърцето си в ъгъла, 

заврях го в кутийка една. 

Кашонче протъркано старо. 

И лепнах го с тиксо, 

да не бъде отваряна кутийката малка 

с безброй петна. 

Червени цветчета

бях нарисувала още от малка,

когато вярвах в любовта. 

Кутийката беше

от лъскави черни сандалки. 

 

Отдавна изхвърлих ги аз, но кутийката малка запазих.

И дом я направих за свойто сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Много ми хареса!
  • 6 от мен.
  • Мони, всеки трябва да има дом, в който да се завърне, дом, в който се чувства защитен и сигурен. Често пъти този дом е миналото...за жалост.
    Пожелавам ти много щастие и нови хоризонти !

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...