9 апр. 2013 г., 21:33

Сърце в картонена кутийка

1.8K 0 3

... Не сме се обаче договаряли, 

при старите си вещи да слагаш сърцето ми... 

Забутах сърцето си в ъгъла, 

заврях го в кутийка една. 

Кашонче протъркано старо. 

И лепнах го с тиксо, 

да не бъде отваряна кутийката малка 

с безброй петна. 

Червени цветчета

бях нарисувала още от малка,

когато вярвах в любовта. 

Кутийката беше

от лъскави черни сандалки. 

 

Отдавна изхвърлих ги аз, но кутийката малка запазих.

И дом я направих за свойто сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Много ми хареса!
  • 6 от мен.
  • Мони, всеки трябва да има дом, в който да се завърне, дом, в който се чувства защитен и сигурен. Често пъти този дом е миналото...за жалост.
    Пожелавам ти много щастие и нови хоризонти !

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...