... Не сме се обаче договаряли,
при старите си вещи да слагаш сърцето ми...
Забутах сърцето си в ъгъла,
заврях го в кутийка една.
Кашонче протъркано старо.
И лепнах го с тиксо,
да не бъде отваряна кутийката малка
с безброй петна.
Червени цветчета
бях нарисувала още от малка,
когато вярвах в любовта.
Кутийката беше
от лъскави черни сандалки.
Отдавна изхвърлих ги аз, но кутийката малка запазих.
И дом я направих за свойто сърце...
© Мони All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
