... Не сме се обаче договаряли,
при старите си вещи да слагаш сърцето ми...
Забутах сърцето си в ъгъла,
заврях го в кутийка една.
Кашонче протъркано старо.
И лепнах го с тиксо,
да не бъде отваряна кутийката малка
с безброй петна.
Червени цветчета
бях нарисувала още от малка,
когато вярвах в любовта.
Кутийката беше
от лъскави черни сандалки.
Отдавна изхвърлих ги аз, но кутийката малка запазих.
И дом я направих за свойто сърце...
© Мони All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
