3 jul 2007, 20:07

Сърцето

  Poesía
1K 0 1

Как възможно е в гърдите

да бие силно малкото сърце.

Голямо било, казват,

колкото в дланта ти да се събере.

А в себе си побира всичко:

упрек, страх, копнеж

и бие силно като за последно,

обвито често пъти в скреж.

Как възможно е сърцето

да издържа всеки наш стремеж?!

Да прощава, да обича и осъжда,

да плаче, да бушува, да се смей.

Нима възможно е сърцето

от Божествената благост да е дар

или пък е от сатаната камък,

който да тежи на всяка Божа твар?!

Не зная кой създаде ни сърцата,

не зная проклятие ли е или пък дар.

Но знам, че малко, в шепи да го свиеш,

с ножове остри ти да го дереш

и кръвта в нозете да се стича,

ще бие, то, сърцето –

с детски устрем и копнеж!

Отново и отново ще бумти горкото,

докато живее в теб детето...

Докато дишаш...

С детски устрем и копнеж!

02.07.2007г.

гр. Попово

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...