Jul 3, 2007, 8:07 PM

Сърцето

  Poetry
1K 0 1

Как възможно е в гърдите

да бие силно малкото сърце.

Голямо било, казват,

колкото в дланта ти да се събере.

А в себе си побира всичко:

упрек, страх, копнеж

и бие силно като за последно,

обвито често пъти в скреж.

Как възможно е сърцето

да издържа всеки наш стремеж?!

Да прощава, да обича и осъжда,

да плаче, да бушува, да се смей.

Нима възможно е сърцето

от Божествената благост да е дар

или пък е от сатаната камък,

който да тежи на всяка Божа твар?!

Не зная кой създаде ни сърцата,

не зная проклятие ли е или пък дар.

Но знам, че малко, в шепи да го свиеш,

с ножове остри ти да го дереш

и кръвта в нозете да се стича,

ще бие, то, сърцето –

с детски устрем и копнеж!

Отново и отново ще бумти горкото,

докато живее в теб детето...

Докато дишаш...

С детски устрем и копнеж!

02.07.2007г.

гр. Попово

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Захариева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...