3 июл. 2007 г., 20:07

Сърцето

1K 0 1

Как възможно е в гърдите

да бие силно малкото сърце.

Голямо било, казват,

колкото в дланта ти да се събере.

А в себе си побира всичко:

упрек, страх, копнеж

и бие силно като за последно,

обвито често пъти в скреж.

Как възможно е сърцето

да издържа всеки наш стремеж?!

Да прощава, да обича и осъжда,

да плаче, да бушува, да се смей.

Нима възможно е сърцето

от Божествената благост да е дар

или пък е от сатаната камък,

който да тежи на всяка Божа твар?!

Не зная кой създаде ни сърцата,

не зная проклятие ли е или пък дар.

Но знам, че малко, в шепи да го свиеш,

с ножове остри ти да го дереш

и кръвта в нозете да се стича,

ще бие, то, сърцето –

с детски устрем и копнеж!

Отново и отново ще бумти горкото,

докато живее в теб детето...

Докато дишаш...

С детски устрем и копнеж!

02.07.2007г.

гр. Попово

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Захариева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...