Сърцето...

На всяка врата ще почука,
от всяка,

шамар ще си вземе,
а веднъж не взе си поука, 
още колко не знам ще поеме?

Сълзи ле не бяха, душата изгря, 
дали от обида, а може би срам,
защо ли все тъй се повтаря, 
човечността, измерва се в грам? 

И тъй до безкрай, до заветния час, 
ще го питам сърцето, нещо разбра ли?
Само с черупка останала аз, 
ще има ли кой да ме жали...?