Сърцето...
На всяка врата ще почука,
от всяка,
шамар ще си вземе,
а веднъж не взе си поука,
още колко не знам ще поеме?
Сълзи ле не бяха, душата изгря,
дали от обида, а може би срам,
защо ли все тъй се повтаря,
човечността, измерва се в грам?
И тъй до безкрай, до заветния час,
ще го питам сърцето, нещо разбра ли?
Само с черупка останала аз,
ще има ли кой да ме жали...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
