Сърцето...

13 янв. 2019 г., 18:17

Поэзия » Философская

621 0 0

На всяка врата ще почука,
от всяка,

шамар ще си вземе,
а веднъж не взе си поука,
още колко не знам ще поеме?

Сълзи ле не бяха, душата изгря,
дали от обида, а може би срам,
защо ли все тъй се повтаря,
човечността, измерва се в грам?

И тъй до безкрай, до заветния час,
ще го питам сърцето, нещо разбра ли?
Само с черупка останала аз,
ще има ли кой да ме жали...?

Сърцето...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения