На всяка врата ще почука,
от всяка,
шамар ще си вземе,
а веднъж не взе си поука,
още колко не знам ще поеме?
Сълзи ле не бяха, душата изгря,
дали от обида, а може би срам,
защо ли все тъй се повтаря,
човечността, измерва се в грам?
И тъй до безкрай, до заветния час,
ще го питам сърцето, нещо разбра ли?
Само с черупка останала аз,
ще има ли кой да ме жали...?
© Ралица All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
