Крилата са за птиците, така е –
човешкото летене значи друго.
Човешкото летене … е омая,
то е мистично – тайнствена заслуга.
Аз неслучайно бродих в сто пътеки,
пресякох сто реки в стихийна лудост.
В сто изгрева – мечтания разчетох,
в сто залеза се гмурнах, сякаш плувам.
Аз нямам нито кораб, нито лодка,
ни дирижабъл в синия безкрай.
Сърцето има скрити дарби – ловко
умее да достига Ад и Рай!