23 oct 2015, 9:00

Сърцето никога не пита

598 0 1

Не разбрах, любима как се случи всичко
и изведнъж се появи ти в моя живот,
но сърцето никога не пита нищо,
а може би за болката не бях готов....

Заключих своето сърце отдавна,
но ключът нарочно аз изгубих
и не съм и вярвал, че ще стане ей така....
но уви.... аз без да искам пак се влюбих!

Душата ми е празна и наранена,
а устните проклинат любовта,
но сърцето, скъпа никога не ме попита
дали за мен си точната жена....

И днес за теб е всеки мой написан ред,
но ти никога няма да узнаеш,
че преди да стана мъж аз бях човек,
но за жалост в любовта ти друго търсиш!


Калоян Калинов

(21-10-2015)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да така е, сърцето никога не пита, но тялото никога не лъже.
    Когато има хармония между двете, значи дошло е време за любов.
    Харесах творбата!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...