Не разбрах, любима как се случи всичко
и изведнъж се появи ти в моя живот,
но сърцето никога не пита нищо,
а може би за болката не бях готов....

Заключих своето сърце отдавна,
но ключът нарочно аз изгубих
и не съм и вярвал, че ще стане ей така....
но уви.... аз без да искам пак се влюбих!

Душата ми е празна и наранена,
а устните проклинат любовта,
но сърцето, скъпа никога не ме попита
дали за мен си точната жена....

И днес за теб е всеки мой написан ред,
но ти никога няма да узнаеш,
че преди да стана мъж аз бях човек,
но за жалост в любовта ти друго търсиш!

Калоян Калинов

(21-10-2015)