23 окт. 2015 г., 09:00

Сърцето никога не пита

596 0 1

Не разбрах, любима как се случи всичко
и изведнъж се появи ти в моя живот,
но сърцето никога не пита нищо,
а може би за болката не бях готов....

Заключих своето сърце отдавна,
но ключът нарочно аз изгубих
и не съм и вярвал, че ще стане ей така....
но уви.... аз без да искам пак се влюбих!

Душата ми е празна и наранена,
а устните проклинат любовта,
но сърцето, скъпа никога не ме попита
дали за мен си точната жена....

И днес за теб е всеки мой написан ред,
но ти никога няма да узнаеш,
че преди да стана мъж аз бях човек,
но за жалост в любовта ти друго търсиш!


Калоян Калинов

(21-10-2015)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да така е, сърцето никога не пита, но тялото никога не лъже.
    Когато има хармония между двете, значи дошло е време за любов.
    Харесах творбата!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...