23.10.2015 г., 9:00

Сърцето никога не пита

602 0 1

Не разбрах, любима как се случи всичко
и изведнъж се появи ти в моя живот,
но сърцето никога не пита нищо,
а може би за болката не бях готов....

Заключих своето сърце отдавна,
но ключът нарочно аз изгубих
и не съм и вярвал, че ще стане ей така....
но уви.... аз без да искам пак се влюбих!

Душата ми е празна и наранена,
а устните проклинат любовта,
но сърцето, скъпа никога не ме попита
дали за мен си точната жена....

И днес за теб е всеки мой написан ред,
но ти никога няма да узнаеш,
че преди да стана мъж аз бях човек,
но за жалост в любовта ти друго търсиш!


Калоян Калинов

(21-10-2015)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да така е, сърцето никога не пита, но тялото никога не лъже.
    Когато има хармония между двете, значи дошло е време за любов.
    Харесах творбата!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...