21 abr 2008, 11:43

Сърцето си накарах да заспи

  Poesía
794 0 1

Ядосах се на себе си.

Заплаках!

Стиснах зъби

и зачаках...

Света ми да се срути,

но, уви,

в яда си сляпа бях.

Не видях...

в мен страховете

как са влезли.

Уплашена

във ъгъла стоях

и търсих път

до теб да стигна.

От страх да не сгреша

отново,

душата си затворих,

сърцето си накарах да заспи

с твоите топлещи очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е- страхът и ядът са лоши съветници. Не им се давай! Усмихвай се по-често! Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...