21 abr 2008, 11:43

Сърцето си накарах да заспи  

  Poesía
648 0 1

Ядосах се на себе си.

Заплаках!

Стиснах зъби

и зачаках...

Света ми да се срути,

но, уви,

в яда си сляпа бях.

Не видях...

в мен страховете

как са влезли.

Уплашена

във ъгъла стоях

и търсих път

до теб да стигна.

От страх да не сгреша

отново,

душата си затворих,

сърцето си накарах да заспи

с твоите топлещи очи...

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е- страхът и ядът са лоши съветници. Не им се давай! Усмихвай се по-често! Поздрав!
Propuestas
: ??:??