21 abr 2008, 11:43

Сърцето си накарах да заспи

  Poesía
802 0 1

Ядосах се на себе си.

Заплаках!

Стиснах зъби

и зачаках...

Света ми да се срути,

но, уви,

в яда си сляпа бях.

Не видях...

в мен страховете

как са влезли.

Уплашена

във ъгъла стоях

и търсих път

до теб да стигна.

От страх да не сгреша

отново,

душата си затворих,

сърцето си накарах да заспи

с твоите топлещи очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е- страхът и ядът са лоши съветници. Не им се давай! Усмихвай се по-често! Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...