Сърцето си накарах да заспи
Ядосах се на себе си.
Заплаках!
Стиснах зъби
и зачаках...
Света ми да се срути,
но, уви,
в яда си сляпа бях.
Не видях...
в мен страховете
как са влезли.
Уплашена
във ъгъла стоях
и търсих път
до теб да стигна.
От страх да не сгреша
отново,
душата си затворих,
сърцето си накарах да заспи
с твоите топлещи очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
