Apr 21, 2008, 11:43 AM

Сърцето си накарах да заспи

  Poetry
795 0 1

Ядосах се на себе си.

Заплаках!

Стиснах зъби

и зачаках...

Света ми да се срути,

но, уви,

в яда си сляпа бях.

Не видях...

в мен страховете

как са влезли.

Уплашена

във ъгъла стоях

и търсих път

до теб да стигна.

От страх да не сгреша

отново,

душата си затворих,

сърцето си накарах да заспи

с твоите топлещи очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е- страхът и ядът са лоши съветници. Не им се давай! Усмихвай се по-често! Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...