7 abr 2020, 22:21

Сърдечна облачност

  Poesía » Otra
946 2 3

Ако реша да те извая от дъжд,

докато вятърът сладко нашепва

извивките на твоето име

под бялата сламена шапка

на още топлите ни спомени

и после те изпия със сърце,

тогава и само тогава -

ще избуиш ли във мен?

 

Когато калните ми дни

започнат да бледнеят

и под миглите ми се стече

слънцето натъртено,

вгушни ме,

в себе си вгушни ме.

Не питай има ли ни.

Просто сме небесно семе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Marielli De Sing Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...