7.04.2020 г., 22:21 ч.

Сърдечна облачност 

  Поезия » Друга
569 2 3

Ако реша да те извая от дъжд,

докато вятърът сладко нашепва

извивките на твоето име

под бялата сламена шапка

на още топлите ни спомени

и после те изпия със сърце,

тогава и само тогава -

ще избуиш ли във мен?

 

Когато калните ми дни

започнат да бледнеят

и под миглите ми се стече

слънцето натъртено,

вгушни ме,

в себе си вгушни ме.

Не питай има ли ни.

Просто сме небесно семе.

© Marielli De Sing Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такива сме - ваем, вгушваме и креем по разни недостижими и тъй чужди хоризонти...
  • Вгушни ме.. интересно..
  • “ Ако реша да те извая от дъжд...” !!! Поздравления за стиха!
Предложения
: ??:??