Сърдечна облачност
Ако реша да те извая от дъжд,
докато вятърът сладко нашепва
извивките на твоето име
под бялата сламена шапка
на още топлите ни спомени
и после те изпия със сърце,
тогава и само тогава -
ще избуиш ли във мен?
Когато калните ми дни
започнат да бледнеят
и под миглите ми се стече
слънцето натъртено,
вгушни ме,
в себе си вгушни ме.
Не питай има ли ни.
Просто сме небесно семе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Marielli De Sing Всички права запазени
интересно..
