Сърдечна облачност
Ако реша да те извая от дъжд,
докато вятърът сладко нашепва
извивките на твоето име
под бялата сламена шапка
на още топлите ни спомени
и после те изпия със сърце,
тогава и само тогава -
ще избуиш ли във мен?
Когато калните ми дни
започнат да бледнеят
и под миглите ми се стече
слънцето натъртено,
вгушни ме,
в себе си вгушни ме.
Не питай има ли ни.
Просто сме небесно семе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Marielli De Sing Все права защищены
интересно..
