Сърдечна облачност

Apr 7, 2020, 10:21 PM

Poetry » Other

680 2 3

Ако реша да те извая от дъжд,

докато вятърът сладко нашепва

извивките на твоето име

под бялата сламена шапка

на още топлите ни спомени

и после те изпия със сърце,

тогава и само тогава -

ще избуиш ли във мен?

Когато калните ми дни

започнат да бледнеят

и под миглите ми се стече

слънцето натъртено,

вгушни ме,

в себе си вгушни ме.

Не питай има ли ни.

Просто сме небесно семе.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Marielli_De_Sing (Marielli De Sing)

2020-04-08T10:43:46+03:00

Такива сме - ваем, вгушваме и креем по разни недостижими и тъй чужди хоризонти...
ИнаКалина

2020-04-08T02:35:02+03:00

Вгушни ме.. интересно..
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2020-04-08T00:27:37+03:00

“ Ако реша да те извая от дъжд...” !!! Поздравления за стиха!