31 jul 2008, 10:55

Съседът

  Poesía » Otra
884 0 11

Съседът ми отсреща не е местен,

наскоро купи къща срещу нас,

оказа се човекът  свестен,

сприятелихме се почти за час.

 

От столицата тоз комшия

всяка събота е тук,

пустият му, много мераклия,

майстор бил на барбекю.

 

Багажа от колата не свалил,

скара включва най-напред,

трапеза сръчно подредил

и ракията със лед.

 

За туй съм, казва, тук на вилата,

да хапна, пийна и поспя,

да наваксам малко силата,

със съседи да се веселя.

 

Ех, че софиянец, арабия

ми се падна за съсед,

с него аз ракийката си пия,

е, това си е късмет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...