31 июл. 2008 г., 10:55

Съседът

893 0 11

Съседът ми отсреща не е местен,

наскоро купи къща срещу нас,

оказа се човекът  свестен,

сприятелихме се почти за час.

 

От столицата тоз комшия

всяка събота е тук,

пустият му, много мераклия,

майстор бил на барбекю.

 

Багажа от колата не свалил,

скара включва най-напред,

трапеза сръчно подредил

и ракията със лед.

 

За туй съм, казва, тук на вилата,

да хапна, пийна и поспя,

да наваксам малко силата,

със съседи да се веселя.

 

Ех, че софиянец, арабия

ми се падна за съсед,

с него аз ракийката си пия,

е, това си е късмет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...