Jul 31, 2008, 10:55 AM

Съседът

  Poetry » Other
882 0 11

Съседът ми отсреща не е местен,

наскоро купи къща срещу нас,

оказа се човекът  свестен,

сприятелихме се почти за час.

 

От столицата тоз комшия

всяка събота е тук,

пустият му, много мераклия,

майстор бил на барбекю.

 

Багажа от колата не свалил,

скара включва най-напред,

трапеза сръчно подредил

и ракията със лед.

 

За туй съм, казва, тук на вилата,

да хапна, пийна и поспя,

да наваксам малко силата,

със съседи да се веселя.

 

Ех, че софиянец, арабия

ми се падна за съсед,

с него аз ракийката си пия,

е, това си е късмет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...