Jul 31, 2008, 10:55 AM

Съседът

  Poetry » Other
883 0 11

Съседът ми отсреща не е местен,

наскоро купи къща срещу нас,

оказа се човекът  свестен,

сприятелихме се почти за час.

 

От столицата тоз комшия

всяка събота е тук,

пустият му, много мераклия,

майстор бил на барбекю.

 

Багажа от колата не свалил,

скара включва най-напред,

трапеза сръчно подредил

и ракията със лед.

 

За туй съм, казва, тук на вилата,

да хапна, пийна и поспя,

да наваксам малко силата,

със съседи да се веселя.

 

Ех, че софиянец, арабия

ми се падна за съсед,

с него аз ракийката си пия,

е, това си е късмет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...