7 nov 2006, 16:19

Същината на нещата

  Poesía » Otra
1.1K 0 16

Искаш приказка да ти разкажа?
Приседни до мен и притвори очи.
Хвани ръката ми, ще ти покажа,
че в свят приказен може да горчи.
Най-различни приказки си чувал
ту със весел, ту с тъжен финал.
Мъдрец добър, история разказвал
за една жена и мъж - герой и крал.
Били тогава размирни времена
мъжът оставил своята съпруга,
поел на път в ожесточена война
на бран, не търсел слава и заслуга.
Заминал, сама оставил жрицата
в домът им, в семейното им ложе.
Обаче тя, хитрушата, умницата
последвала го, без любим не може.
Той смело влизал в битки безчет
малко губел, в много побеждавал,
тя следвала го по пътя му навред.
Не знаел той, напред продължавал.
Време минало, години отлетели -
следвали законите на природата.
Неусетно, бавно някак остарели
не опознали се, съпруг - съпругата.
Не изживели обич, ласки, страст,
нито "трепета на пеперудата"
и не дочули у дома си детски глас,
по свое чедо радостта, тревогата.
По път, в стремеж към добрини
ценен дар пропуснали в живота.
Заедно, но в самота до край били.
Така завършва тяхната голгота.
Това е случване, от друго време
но сюжет подобен среща се сега.
Добре е всеки към успеха да поеме
но никога да не пропускаме мига.


07.11.2006г / 04.03.2008г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...