7.11.2006 г., 16:19 ч.

Същината на нещата  

  Поезия » Друга
819 0 16

Искаш приказка да ти разкажа?
Приседни до мен и притвори очи.
Хвани ръката ми, ще ти покажа,
че в свят приказен може да горчи.
Най-различни приказки си чувал
ту със весел, ту с тъжен финал.
Мъдрец добър, история разказвал
за една жена и мъж - герой и крал.
Били тогава размирни времена
мъжът оставил своята съпруга,
поел на път в ожесточена война
на бран, не търсел слава и заслуга.
Заминал, сама оставил жрицата
в домът им, в семейното им ложе.
Обаче тя, хитрушата, умницата
последвала го, без любим не може.
Той смело влизал в битки безчет
малко губел, в много побеждавал,
тя следвала го по пътя му навред.
Не знаел той, напред продължавал.
Време минало, години отлетели -
следвали законите на природата.
Неусетно, бавно някак остарели
не опознали се, съпруг - съпругата.
Не изживели обич, ласки, страст,
нито "трепета на пеперудата"
и не дочули у дома си детски глас,
по свое чедо радостта, тревогата.
По път, в стремеж към добрини
ценен дар пропуснали в живота.
Заедно, но в самота до край били.
Така завършва тяхната голгота.
Това е случване, от друго време
но сюжет подобен среща се сега.
Добре е всеки към успеха да поеме
но никога да не пропускаме мига.


07.11.2006г / 04.03.2008г

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно,мила Етчи!
    Поздрави!
  • Благодаря Вероника.
    Поздрав и усмивка за теб.
  • Благодаря ти много Меричка.
    От сърце - поздрав и усмивка.
  • И тук си права, Етчи -
    зя целта и света,
    има сигурно средства
    да намерят баланса.

    Много ми хареса!Поздрави!
  • Благодаря ви Роси, Гери и Иво,
    чувството не се е изпарило ...
    Когато вкопчили сме се в целта
    губим ясен поглед над света.

    Поздрав и усмивка.
  • Любовта ведньж дошла ,
    не бива да чака сама.
    Та битки се водят изцяло
    и крьв дори се е ляло.

    Поздрав
  • Време за нежности винаги има,
    когато сърце със сърце се обичат,
    щом се шепнат "либими", "любима"
    и душите във вечност се вричат!
    * * *
    Поздрав, Етчи! Усмивки!
  • Това някак ми напомни за Фантагеро...
    Поздрав за интересната приказка!
  • Благодаря ви:
    Креми, Магдалена
    Ласка и Лазарина.
    Дано мига не отмина.

    Поздрав и усмивка.
  • Права си, Етчи!
    Поздравления!!!
  • Браво ,Етчи...права си за същината на нещата...и поуката е добра.Поздрави!
  • Да Кити,често загледани напред
    пропускаме не един важен миг.
    Макар незабележим и малък на вид
    липсва ни,щом дойде последния праг.

    Нали знаеш за снопа пръчки ... най са силни когато са заедно

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Така е Етчи, изпускаме много хубави неща понякога! Поздрави Хубава компанийка сте се събрали тук
  • Хей вие, мои приятели
    отбор от мъже тримка,
    вие войнстващи ваятели
    тук сте като за снимка.

    Благодаря ви за коментарите
    и поздрав и усмивка
  • Мила Етчи ,
    ти си пак в стихията,харесваш ми така!
    Трепетите наши навярно дълго пазим,
    и в спомени се връщаме в падналия мрак
    в зората нова за любов пак война ще водим!

    Нали знаеш Етчи аз още съм във война с това!!!
    Поздрави и сини усмивки!
  • Чудесна приказка, Ани!!! Поздрави!!!

    п.с. Много ми хареса това за " трепета на пеперудата".
Предложения
: ??:??