7 нояб. 2006 г., 16:19

Същината на нещата

1.1K 0 16

Искаш приказка да ти разкажа?
Приседни до мен и притвори очи.
Хвани ръката ми, ще ти покажа,
че в свят приказен може да горчи.
Най-различни приказки си чувал
ту със весел, ту с тъжен финал.
Мъдрец добър, история разказвал
за една жена и мъж - герой и крал.
Били тогава размирни времена
мъжът оставил своята съпруга,
поел на път в ожесточена война
на бран, не търсел слава и заслуга.
Заминал, сама оставил жрицата
в домът им, в семейното им ложе.
Обаче тя, хитрушата, умницата
последвала го, без любим не може.
Той смело влизал в битки безчет
малко губел, в много побеждавал,
тя следвала го по пътя му навред.
Не знаел той, напред продължавал.
Време минало, години отлетели -
следвали законите на природата.
Неусетно, бавно някак остарели
не опознали се, съпруг - съпругата.
Не изживели обич, ласки, страст,
нито "трепета на пеперудата"
и не дочули у дома си детски глас,
по свое чедо радостта, тревогата.
По път, в стремеж към добрини
ценен дар пропуснали в живота.
Заедно, но в самота до край били.
Така завършва тяхната голгота.
Това е случване, от друго време
но сюжет подобен среща се сега.
Добре е всеки към успеха да поеме
но никога да не пропускаме мига.


07.11.2006г / 04.03.2008г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...