kasius (Бостан Бостанджиев)
387 1703
11 jul 2006, 0:33  

Същност 

  Poesía
522 0 2

Гледам – дърво.


Разклонено и чепато –

простряло към небето ръце,

пречупени в щастие...


Миг от живота –

приел светото причастие,

на крачка от болката.

 

И толкова.

 

Бурята –

вихъра гневен,

отминал е,

нейде далече

и само ветрецът напява

в безумната си тъга.

     

И толкова.

 

– Нима съжалява?

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??