kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
11 июл. 2006 г., 00:33  

Същност 

  Поэзия
560 0 2

Гледам – дърво.


Разклонено и чепато –

простряло към небето ръце,

пречупени в щастие...


Миг от живота –

приел светото причастие,

на крачка от болката.

 

И толкова.

 

Бурята –

вихъра гневен,

отминал е,

нейде далече

и само ветрецът напява

в безумната си тъга.

     

И толкова.

 

– Нима съжалява?

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??